продъ̀нвам, -аш, несв.; продъ̀ня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Пробивам, избивам дъното на нещо; издънвам. Продъних бъчвата. || Повреждам нещо, като правя част от него да хлътне. През нощта, подир тоя пороен дъжд, който ще е развалил пътя и продънил някои мостове, той не смееше да минува Мала планина. Вазов. || Обр. Гръмотевици продъниха небето. А. Каралийчев. продънвам се, продъня се страд.
|