пристàнище, мн. -а, ср. 1. Място на брега на море или на плавателна река, специално пригодено за спиране на параходи и др. плавателни съдове. От Дунава изпищя параходна тръба — знак, че параходът напуща пристанището. Вазов. Той не можеше преди всичко да забрави хубавия живот на пристанището. Денем — движение и глъчка около параходите, непрекъснат писък на сирени, остра миризма на смола и дим. Йовков. 2. Разш. Град, който има пристанище. Стоките превозихме по Дунава до малкото сръбско пристанище Смедерево и оттам ги натоварихме на коли. Дим. Талев. Аз мисля за световните пристанища големи, / отдето параходите презокеански път поемат. Багряна. 3. Прен. Тихо, спокойно място; прибежище. Шепа моряци остават на своя кораб, откъснати от всяка суша, остават без подслон, без пристанище. Йовков.
|