произлѝзам, -аш, несв.; произля̀за, произлèзеш, мин. св. произля̀зох, произлèзе, прич. мин. св. деят. произля̀зъл, -зла, -зло, мн. произлèзли, св., непрех. 1. Водя началото си от нещо; произхождам. Името на селото... произлиза от две арабски думи: кубг, което значи възел или полюс, и еди — седем. Кубадин ще рече — възел на седем пътища. Йовков. Той произлиза от бедно семейство. 2. Случвам се, ставам, възниквам. Никакво забележително сблъскване не беше произлязло още между войските на двете воюващи страни. Вазов. Но тъкмо в този момент произлезе една сцена, която накара пътниците да се вдървят на местата си. Ал. Константинов.
|