прострèлвам, -аш, несв.; прострèлям, -яш, св., прех. 1. За куршум, стрела — пронизвам със стреляне. Носех важно писмо до Главната квартира. Белите хвърчаха по стъпките ми. Догониха ме в крайбрежното селце и простреляха коня ми. А. Каралийчев. || Обр. Минке, ти сърце нямаш ли?... И засмее се Минка, пък вдигне вити вежди и ги (момците) простреля с черни дяволити очи. Ц. Церковски. Дъхът ѝ гореше устните ми и аз чувствах как прострелваха снагата ѝ тръпки на луда радост. Г. Райчев. 2. Воен. Изпробвам или прочиствам огнестрелно оръжие със стрелба. Простреля новата си пушка. прострелвам се, прострелям се страд.
|