пробòждам, -аш, несв.; прободà, -èш, мин. св. пробòдох, прич. мин. св. деят. пробòл, св., прех. 1. Пробивам нещо с островръх предмет; промушвам. Извади Шанко остър нож, / прободе Бонка в сърцето. Нар. пес. || Обр. Като с нож тия думи прободоха Милена. К. Петканов. 2. За рогат добитък — мушкам с рогата. Кравата го прободе. 3. За островръх предмет — минавам през нещо. „Стрела, стрела прободе сокола“, завикаха всички. Ст. Загорчинов. 4. Прен. Причинявам остра болка. От заморяването в дясната гръд почна остро да го пробожда старият плеврит. Вежинов. || Предизвиквам мъка. Не трепкаше тя от виковете на Ивана, не се трогваше от плача на снаха си. Но молбите на детето я пробождаха право в сърцето. Г. Караславов. пробождам се, пробода се възвр. и страд.
|