премалня̀вам, -аш, несв.; премалнèя, -èеш, мин. св. премалня̀х, прич. мин. св. деят. премалня̀л, -а, -о, мн. премалнèли, св., непрех. Остар. Премалявам. Ту премалнявал (славеят) излека / и счувал се кат свирка на лъка, / ту отведнъж па зачестявал / и чип-чи-чип-чи задребнявал / та с ясен глас горите огласявал. П. Р. Славейков. Треперящ от студ и премалнял от глад, той влезе в запустелия двор. Д. Немиров.
|