пропỳквам1, -аш, несв.; пропỳкам, -аш, св., непрех. Изведнъж издавам пукот или пукам от време на време. Под краката им често пропукваше суха съчка или изхрущяваха опадали листа. Йовков. Вратата, напъвана отвън, леко пропукваше. Дим Талев.
пропỳквам2, -аш, несв.; пропỳкам, -аш, св., прех. Правя дълбоки пукнатини на нещо. Тежката шейна пропука леда. пропуквам се, пропукам се страд. Коремът на ладията се удари в подводна канара... Дъното се пропука и вода заблика под нозете ни. Вазов. Под слънчевия пек земята се пропука. П. Ю. Тодоров.
|