прикрѝвам, -аш, несв.; прикрѝя, -ѝеш, мин. св. прикрѝх, прич. мин. страд. прикрѝт, св., прех. 1. Поставям нещо пред или върху някакъв предмет, за да не се вижда напълно предметът; покривам, затулвам. Булките слушаха внимателно, после се сепнаха и се позасмяха, като прикриваха усмивките си с ръка. Йовков. Той дълго гледа подир момичето, което се затули зад храстите, като прикриваше голите си обли крака. Елин Пелин. || Стоя като преграда пред нещо и преча да се вижда добре; закривам, притулвам. Дона приседна край храстите, които прикриваха входа на подземната колиба. Дим. Талев. 2. Прен. Правя да не се узнае, разбере нещо; скривам, потулвам. Найда не прикрива огорчението и сълзите си. А. Каменова. Детето им растеше здраво и хубаво. Младият баща му се радваше с цялото си сърце, но прикриваше радостта си. Дим. Талев. Прикривам недостатъците си. Той прикри целите и намеренията си. 3. Защитавам войскова част с действията на друга войскова част. Къррррррр! — пееше самотната картечница на самотния неизвестен герой, останал да прикрива отстъплението на дружината. Вежинов. прикривам се, прикрия се възвр., страд. и непрех. В пет и половина часа Янко тръгна все покрай реката, като се прикриваше под върбите. Ем. Коралов. Той (главният прокурор) долавяше, че, когато желае, тя може умело да се прикрива. Г. Караславов.
|