прокъ̀свам, -аш, несв.; прокъ̀сам, -аш, св., прех. Пробивам с късане; продирам. Момченцето, сложило главичка на груба сламена възглавница и завито с вехта черга, на места прокъсана, спеше с отворена устица. Дим. Ангелов. Аз бях същото онова момченце, с прокъсаните дрешки и с босите крака. Кр. Григоров, прокъсвам се, прокъсам се страд.
|