правдолюбѝв, -а, -о, прил. 1. Който обича правдата и истината. Ако да оставаме на страна всичките достойнства на правдолюбивия и достойния наш хаджи Генча, то трябва да ви кажа, че коприщенците разказват за него и много непохвални неща. Каравелов. Правдолюбив човек. 2. Който е основан на правдата. Това начало в шериата почива несъмнено на високи хуманитарни и правдолюбиви съображения. Величков.
|