предàтелски, -а, -о, прил. 1. Който е присъщ, свойствен на предател. Не беше възможно тая честна физиономия да крие предателска душа. Вазов. 2. Който е свързан с предателство. Чуваше се как някой, забравил се от напрежение и страх, започна хрипливо да диша с отворена уста, но скоро пресекна и тоя предателски шум. Дим. Талев. Предателска светлина.
предàтелски. Нареч. от прил. предателски. Той хвърли огнен поглед хаджи Смиону, който се хилеше предателски. Вазов. Отново крякат нашите мамци, сякаш тържествуват предателски при вида на ранените и убити диви патици. Ем. Станев.
|