предизвѝквам, -аш, несв.; предизвѝкам, -аш, св., прех. 1. Нарочно постъпвам така, че да извикам раздразнение, реагиране от страна на някого; дразня, провокирам. Митра млъкна, но тъй се държеше, че предизвикваше. К. Петканов. Предизвиквам със смеха си. 2. Причинявам някакво настроение, състояние, случка, явление и пр. Писмото можеше да предизвика отговор, от който се той боеше. Вазов. Всеки ден идат до нас най-разнообразни новини. Те се чакат, поглъщат се и предизвикват радост у едни, огорчение и злоба — у други. Йовков. Умората е предизвикала реакция, която ме държи в полубудно състояние. Л. Стоянов. Той почва да кряска, за да предизвика скандал. Ал. Константинов. предизвиквам се, предизвикам се страд.
|