прах1, прахъ̀т, прaхà, мн. праховè, м., и прах, прахтà, мн. няма, ж. 1. Много дребни, сухи частици от пръст или друго вещество, които се носят из въздуха и се натрупват по земята или по повърхността на предметите. Излезе вятър, по пътищата се подигна прах. Йовков. Съдовете..., чашите немити и без ред лежаха повалени по лавицата и дебел пласт прах ги покриваше вече. Вазов. 2. Само м. Дребни, стрити частици от твърдо вещество. Въглищен прах. Циментов прах. Прах за зъби. Прах за пране. □ Не давам прах да падне на някого — пазя, грижа се за някого прекалено много. Разбивам (правя) на пух и прах — напълно разрушавам, унищожавам. Хвърлям прах в очите някому — измамвам, заблуждавам някого с цел да се представя в благоприятна светлина.
прах2, прахъ̀т, прахà, мн. праховè, прàха (сл. ч.), м. Лекарство, приготвено на дребни частици. Церовете, които беше донесъл — шишенца, прахове — тъй си стояха непипната. Йовков. Кофеинов прах.
прах3, прахъ̀т, прахà, мн. няма, м. Търж. Тяло на покойник, тленни останки. И запрети им ти, на мъртвеците живи, / над моя хладен прах порой сълзи да леят. П. П. Славейков. И аз на своя ред ще си замина, / трева и мен ще расне над прахът. Вазов. Мир на праха му.
|