прòповед, -та, мн. -и, ж. 1. Слово, реч с религиозно-поучително съдържание, която се произнася от духовно лице, обикн. в църква. Тогава в черквата се въдвори тишина. Всички разбраха, че патриархът ще каже слово... Йоаким свърши огнената си проповед, изслушана благоговейно. Вазов. Книга с проповеди. 2. Прен. Книж. Устно или писмено разпространение на някакви идеи, възгледи и под. Чувам проповеди ази / за стремления широки. Вазов.
|