провàлям, -яш, несв.; проваля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. С натискане, удряне отгоре правя нещо да се срути, да се продъни; продънвам. Навред, гдето стъпваха босите му крака, земята се повдигаше с тътен и с тътен се проваляше надолу. Елин Пелин. 2. Прен. Причинявам пълен неуспех, пропадане. Искаш да провалиш сделката... — безсмислено произнесе той. Дим. Димов. провалям се, проваля се страд.
|