присъ̀да ж. 1. Юрид. Съдебно решение по наказателно дело. Оправдателна присъда. Смъртна присъда. 2. Решение изобщо. Той чакаше да чуе страшната присъда, която четеше по лицето ѝ. Вазов. || Мнение, преценка. Ама, бай Коста, ти барем си стар човек: — туй право ли е? Кара Коста премята зърната на броениците си, брои на ум техните щракания и мълчи. Мълчат в недоумение и другите и чакат да чуят неговата присъда. Ст. Чилингиров. □ Подписвам някому присъдата — а) Осъждам някого. б) Решавам съдбата на някого.
|