произтѝчам, -аш, несв.; произтекà, произтечèш, мин. св. произтèкох, произтече, прич. мин. св. деят. произтèкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., непрех. 1. Водя началото си от нещо; произхождам, произлизам. Рашид бей и цялото му семейство, макар да произтичаше от българско коляно, но изтеклото време, проповедите на фанатиците ходжи ги бяха направили пo-фанатици и от азиатските турци. Цани Гинчев. 2. Явявам се като следствие, резултат от нещо; възниквам, произлизам. Баща ми, със своята опитност от живота, виждаше може би, че всичките ни кроежи произтичат от детинско увлечение. Влайков.
|