прикрѝт, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от прикрия 2. Като прил. — а) Който не се вижда, който е закрит, затулен. В едно прикрито място той седна да почине и да помисли въз положението си. Вазов. б) Прен. Потаен, скрит. Тъкмо защото бешe мълчалив и прикрит, той спря върху себе си вниманието ѝ. И. Волен.
|