проницàтелен, -лна, -лно, мн. -дни, прил. (рус.). 1. Който умее да прониква в същината на нещата, да схваща; прозорлив. Досетлива и проницателна, каквато беше, тя би прочела в самата физиономия на Цонкиния мъж причините на грижата. Вазов. Проницателен ум. Проницателен поглед.
|