приближàвам, -аш, несв.; приближà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. 1. Прех. Движа, премествам близо до нещо или до някого. Дай тук болното! Илиица приближи детето до светлината. Вазов. Приближих масата до прозореца. 2. Непрех. За явление, определен ден или момент — предстоя да стана, да настъпя; наближавам. Тия дни Рада беше твърде улисана в училището, защото приближаваше годишният изпит. Вазов. Радва се, че ще изпраща дъщеря и зет, ала, като приближи денят за тръгването, взе да ѝ става и мъчно. Влайков. 3. Непрех. Приближавам се (в 1 знач.). Седях и пушех замислен, когато усетих, че някой тихо приближи и застана зад мене. Г. Райчев. Лаят приближава, идва към нас все по-силен, все по-ясен. Ем. Станев. приближавам се, приближа се страд.
|