прàхан, -тà, мн. няма, ж. 1. Влакнесто сухо вещество, приготвено от дървесна гъба, за запалване на огън с огниво. Цъкна с огнивото си и приятна миризма на прахан се разнесе наоколо. Йовков. 2. Гъба, от която се получава това вещество. Polyporus fomentarius.
|