прозвънтя̀вaм, -аш, несв.; прозвънтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. прозвънтя̀л, -а, -о, мн. прозвънтèли, св., непрех. 1. Внезапно почвам да звънтя или звънтя от време на време. Чукът прозвънтя върху наковалнята. Ст. Ц. Даскалов. От време на време прозвънтяват звънчета. М. Кремен. Стъклата на прозорците прозвънтяха, пропукаха вратите. Йовков. 2. Като звънтя, разнасям се нашироко. Оковите прозвънтяха в далечината.
|