притвàрям, -яш, несв.; притвòря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Затварям отчасти нещо отворено. У нас е всякога така, каза госпожа Братакова, като притваряше леко вратата. Вазов. От време на време притваряше очи, за да си починат. П. Славински. 2. Затварям напълно нещо недобре затворено. Миче, притвори вратата след себе си, че ми духа от там. Ст. Костов. Тогава обичам, люляна над твоята бездна, / във лодката гърбом да легна, очи да притворя, / да сещам през клепките слънцето някъде горе, / и, в лека забрава потънала, в сън да изчезна. Багряна. Притвори бавно вратата и завъртя два пъти ключа. А. Каралийчев. притварям се, притворя се страд.
|