прàша, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. 1. Вдигам прах, посипвам с прах. Лудуват моите връстница..., прашат с босите си крака по дългата улица пред нас. Ст. Чилингиров. Дръндар света не плаши — където седне, там праши. Погов. Тя метеше пред къщи със суха метла и прашеше минувачите. 2. Диал. Окопавам лозе, градина и др. В града Марина ще си гледа само къщата и мъжа и няма да излиза на къра, няма да жъне и да праши. Г. Караславов. праша се възвр. и страд.
|