преспѝвам, -аш, несв.; преспя̀, -ѝш, мин. св. преспàх, св., непрех. 1. Прекарвам нощния си сън не на обичайното място; пренощувам. За да преспим тая нощ, говедарите ни отведоха в една пуста колиба, в която не бяха живели хора от няколко години. З. Стоянов. Гороломов преспа още една нощ у Иван и на другия ден двамата потеглиха на път. Йовков. 2. Спя известно време. Домашните бяха вечеряли и легнали да преспят краткия летен сън. Елин Пелин.
|