пречỳпвам, -аш, несв.; пречỳпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Чупя нещо на две части; претрошавам. Очите да гледат, ама ръцете да не пипат, че ги пречупвам! Йовков. 2. Прен. Унищожавам силата на нещо; сломявам. Пред нещастието — бъди спокоен, за да го предотвратиш. След него — твърд, за да го преживееш. Инак, то ще те пречупи. Стаматов. Не можаха да пречупят волята му. 3. Физ. Изменям посоката на лъчи, като ги пропускам през себе си. Колкото по-малко е фокусното разстояние на лещата, толкова по-силно тя пречупва светлината. пречупвам се, пречупя се страд. и непрех. □ Пречупвам снага (кръст) — навеждам се, като прегъвам снагата си. Дядо Костадин не издържа напора на тая ненадейна скръб, пречупи снага, наведе се и заби поглед в земята. К. Петканов.
|