премя̀там, -аш, несв.; премèтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. премèтнат, св., прех. 1. Мятам някакъв предмет върху друг така, че двата му края да останат да висят; прехвърлям, провесвам. Отдели се от другари / бърза коледарка спретна — / шарения пош преметна / стар стопанину през рамо. П. П. Славейков. Там върху гредите есен премятат сплитове кукуруз. Влайков. || Прехвърлям едно върху друго; кръстосвам. Анку се приближи до него и седна..., като си преметна десния крак върху левия. Цани Гинчев. 2. Преобръщам, прекатурвам. Води по-надолу, че ще преметнеш колата тука, бре! — извика уплашено чичо Стайко. Влайков. || Въртя, обръщам. Две ученички, уловили въженцето от двата края, го премятаха във въздуха. Ем. Коралов. 3. Хвърлям от едно място на друго. Самотният се поогледа плахо настрани, после се ухили и — преметна зад гърба си една голяма черна мряна. Д. Калфов. 4. Блъскам, мятам насам-нататък; подхвърлям, люшкам. Вилнеят вълните и лекия кораб / премятат над бездните тъмни. П. П. Славейков. 5. Прехвърлям, мятам едно след друго. Седнал с подвити крака на миндера, той следеше всичкото време изследванията..., като премяташе кротко в ръцете си своята броеница. Величков. Заминавам — кимна с глава той и... започна да премята книгите, натрупани на масата. А. Гуляшки. премятам се, преметна се страд.
|