пръ̀скам, -аш, несв., прех. 1. Намокрям тук-там с капки вода или с друга течност; ръся. Дъждът ръмеше насреща им, пръскаше лицата им със студените си пресни капки и ги зачервяваше. Елин Пелин. От вълнение и безпокойство на два пъти през деня му става зле и трябваше да го пръскат със студена вода, за да го свестяват. Йовков. Пръскам лозята. Пръскам градината. || Ръся с някакъв прах. Пръскам с ДДТ. 2. Изпускам капки, пръски или тънка струя, която пада на капки. Тогава лудият доби още по-зверски поглед, па извика, като пръскаше плюнки от ярост. Вазов. Красиви фонтани пръскат вода нависоко. Тръбата е спукана и пръска. 3. Непрех. За дъжд — валя слабо. Влажно, мокро; ситен дъжд пръска. Вазов. Като излезе Вардарски отново на улицата, в тъмнината пръскаше студен дъжд. Дим. Талев. 4. За зърнести или дребни предмети — хвърлям на различни места. Спира биволите сред браздата, взема крината, прегръща я и пръска зърно из лехата, засява я. К. Петканов. 5. Разпространявам, хвърлям позиви, бюлетини и под. Тогава Юрдан беше млад и буен. Купуваше револвери и куршуми, влачеше вестници и брошурки, скиташе нощем по събрания, пръскаше позиви и бюлетинки. Г. Караславов. Печатат позиви — помисли си момчето. — Утре ще ги пръскаме из града и по фабриките. М. Марчевски. 6. Прен. Правя да се разнася, разпространява надалеч. Животворно слънце пръскаше широки и топли вълни върху ободрената земя. Елин Пелин. Тънък ветрец подухва и пръска приятна хладинка. Влайков. Пак пролет с дивни прелести светлее, пак пръскат аромат поля, гори. Величков. 6. Прен. Разпространявам слух, мълва, клюки. Но из града се носи мълва, царице, че Войсил не е умрял от своя смърт... — Пръскат тая мълва да насъскат повече народа против мене! Вазов. Пръскам слух. 7. Прен. Харча неразумно; пропилявам. Дай му само да яде и да пие, дай му да пръска пари. Йовков. Той ви прави скъпи тоалети... Той пръска луди пари, защото не са негови. Йовков. 8. Разпъждам, разсейвам. Вееш, ветре буйни, / пръскаш ти мъглите. П. Р. Славейков. пръскам се страд.
|