провъртя̀вам, -аш, несв.; провъртя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. провъртя̀л, -а, -о, мн. провъртèли, прич. мин. страд. провъртя̀н, -а, -о, мн. провъртèни, св., прех. Правя дупка в нещо с въртене. Той подръпна една дъбовица от дръвника, продяла я, провъртя дупка със свредела, заостри жеглите и яремът бе готов. Кр. Григоров. Провъртял вратата със свредел, за да сложи шпионка. провъртявам се, провъртя се страд.
|