пръ̀хам, -аш, несв., непрех. Диал. Пръхтя. Вятърът... развяваше гривата на конете, които пръхаха от вън с дигнати уши. Вазов. Свирка свири, глас трепти, / конче пръха и хрипти. Ц. Церковски.