прокòба ж. Предвещание, предсказване за нещо лошо. Сън сънувах, ой нерадост, / опустяла младост, / сън сънувах, сън прокоба / — сънувах си гроба. Яворов. Вещицата оставаше непреклонна и с изсъхнало от злина лице... продължаваше да реди страшните си прокоби. Йовков.
|