прокля̀тие, мн. -я, ср. 1. Клетва, заклинание; анатема. Може би последното слово, което Петър ще чуе преди да иде в гроба, ще бъде проклятие от брата му, проклятие от цял народ. В. Друмев. И тези думи ще бъдат по-тежки и пo-страшни от всички клетви и проклятия. Г. Караславов. 2. Наложено наказание, осъждане, което тежи над някого и е невъзможно да се отмени. Такъв е заветът, такова е и проклятието на човека след изгонването му от рая. Йовков. Пак без да иска Ния, очите ѝ плувнаха в сълзи. Ето сега виждаше тя какво проклятие тежеше върху нея... Днес или утре тя ще поеме върху плещите си и пред очите на цяла Преспа тежкия кръст на жена, прокълната с безплодие. Дим. Талев. Божие проклятие. 3. Като междум. За израз на голямо негодувание, възмущение. Утре, вероятно, ще се открият още по-нови и опасни болести. Проклятие! Вазов. Прекъсвам писането и поглеждам — проклятие! Смирненски.
|