призвèзден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Поет. Който се намира много високо, в небесата. Далеко ще те отнеса: / отвъд най-смелата мечта. / Високо ще те изнеса: / на горда самота / в призвездния предел. Яворов. Весден по урви, върхове призвездни, / по карпи, из гори вървиш, блуждаеш. Вазов. И търся те и в тъмний мраз, и в зноя, / и в бездни, и в призвездни висоти. Дебелянов.
|