прегръ̀дка ж. 1. Прегръщане. И заканата си гнявна / със прегръдка замени! Вазов. Раздялата с майката стана с много прегръдки и сълзи. 2. Обикн. мн. Мястото между гърдите и ръцете при прегръщане; обятия. И се връщаше разплакана в прегръдката на една или друга от сестрите. Л. Стоянов. И той сложи сеното, що го носеше в прегръдката си, пред воловете. Влайков. □ С отворени прегръдки (посрещам, приемам) — радостно, с готовност, радушно (посрещам, приемам); с отворени обятия.
|