претèнция ж. (лат.). 1. Стремеж у някого да се признаят способностите, заслугите, постиженията му и пр. За слава нямам аз претенции високи. Вазов. Те бяха млади хора с претенции на поевропейчени турци. Величков. 2. Настоятелно изискване на някого да получи нещо, за което смята, че има право. Хубава сделка си намислила... С претенции за обезщетение и поддръжка навярно? Дим. Димов.
|