прозаѝчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Написан в проза. От прозаичните му съчинения най-известни са неговите Писма от Рим. П. П. Славейков. 2. Който не е поетичен; лишен от емоционалност, от образност. Чудна прохлада и радост царуваха в това поетическо кътче, което носеше такова прозаично и невярно название. Вазов. 3. Прен. Делничен, еднообразен. Уви! От най-прекрасните моменти / откъсва го животът прозаичен. Ем. п. Димитров.
|