прилошàвам. Само 3 л. ед. прилошàва ми, несв.; прилошèе ми, мин. св. прилошà ми, св., безл. Става ми лошо изведнъж или от време на време. Тоя ден той толкоз се напи, че му прилоша и падна под масата. Йовков. От вълнение или от това, че кръвта зашуртя по-силно от раните, зави му се свят, прилоша му. Ст. Загорчинов.
|