придàвам, -аш, несв.; придàм, придадèш, мин. св. придàдох, пов. придàй, придàйте, прич. мин. св. деят. придàл, св., прех. 1. Обикн. при пазаруване — давам още към онова, което първоначално съм дал, предложил. Еньо бе упорит. Той даде една цена и остана там... Те увещаваха Еньо да придаде, а продавача да отстъпи. Елин Пелин. А той сега, наместо да ми придаде, отбива ми сто и шестнайсе гроша! Влайков. 2. Прибавям нещо към някакво по-голямо цяло. От околията са решили да придадат още три села към нашия район. А. Гуляшки. Към нашата рота е придадено едно отделение. 3. Увеличавам теглото си, нараствам на тегло. В планината придадох два килограма. 4. Ставам причина да се получи едно или друго качество, вид, изглед. Дъбакът беше русолик левент, с обичливо лице, на което придаваха особена хубост големите му сини очи. Елин Пелин. Той мигаше някак неестествено, както мига човек срещу слънчева светлина, и тоя негов навик придаваше на лицето му едно привидно добродушие. Св. Минков. Той имаше крехко юношеско тяло, зелени очи и розово лице, което му придаваше вид на момиче. Дим. Димов. Народните думи в романа придават колорит на речта. 5. Давам един или друг характер (на гласа си, израза си, лицето си и пр.). Нищо особено няма, господин Каменов, — отвръща Воловаров, като се мъчи да си придаде спокоен и самоуверен вид. Влайков. Ковачът Йордан още блъскаше на вратите и, като придаваше най-голяма сладост на гласа си, молеше Къньо да отвори и да им даде нещо да пият. Йовков. придавам се, придам се страд. □ Придавам значение (важност) на нещо (книж.) — смятам, че нещо има голямо значение. Придавам си важност (разг.) — държа се важно, големея се.
|