просвèтен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който има за цел да просвещава, който е свързан с просвета. Просветен деец. Просветна работа.
просветèн, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от просветя. 2. Като прил. — образован. Ето, човек се среща тука с хора, хора просветени, които умеят да съдят и критически да се отнасят към всичко. Вазов.
|