прòпуск, мн. -ки, м. 1. Свободно минаване през нещо; пропускане. Плявата е мека, но пропуск не дава. / Куршумите удрят кат о скала здрава. Вазов. Капитанът козирува и подаде на Михов документи, с които молеше за пропуск на колоната си през района на дивизията. Хар. Русев. 2. Документ, с който се удостоверява право да се влиза някъде. Тъй като интересът към това дело беше голям, влизането в съдебната зала можеше да стане само срещу пропуск. Дим. Ангелов. Пропуск за влизане в Народното събрание. 3. Специално помещение, будка, откъдето се разрешава да се влезе някъде. Евстати остави багажа си на пропуска и тръгна към тухлената, наскоро белосвана сграда. А. Гуляшки. 4. Нещо пропуснато в текст, работа и др. Ако има грешки и пропуски, не бива да се отпускате, не бива да се отчайвате от тях. Вежинов. Допуска се съществен пропуск. 5. Воен. В караулната служба — условна дума, с която се разпознават войници от един караул.
|