престъ̀пен, -пна, -пно, мн. -пни, прил. 1. Който се отнася до престъпление. Престъпните мисли... изпълниха душата му със страшни планове. Елин Пелин. Евлоги живееше с чувството на човек, който по престъпен начин се е сдобил с много пари. А. Гуляшки. Престъпно деяние. 2. Който е склонен към престъпление. Може би това са тия редки минути, когато съвестта се събужда и заговорва и в най-престъпните души. Йовков. Ама нали го знаеш, че е престъпен човек, рушветчия и така нататък? Чудомир. Престъпен тип. 3. Който е за осъждане, който предизвиква неодобрение; осъдителен.
|