предъ̀вквам, -аш, несв.; предъ̀вча, -еш, мин. св. предъ̀вках, св., прех. 1. Дъвча продължително. Е, днес ще попрестанат да стрелят, момчето ми — каза той, като с мъка предъвкваше късчето месо. П. Славински. 2. Прен. Разг. Повтарям нещо, което е вече казвано. Това, което са дъвкали нашите бащи, е срамота да го предъвкваме и ние. П. П. Славейков. предъвквам се, предъвча се страд.
|