пробòй, -òят, -òя, мн. -òи, м. 1. Инструмент за пробиване на дупки в камък, метал и под. 2. Пробита дупка в нещо. Железницата ме отнася нататък немилостиво и аз пак потъвам в тунел. Как страшно гърмят колелата из каменния мрачен пробой! Вазов.