проечàвам, -аш, несв.; проечà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. 1. Изведнъж почвам да еча или еча от време на време. Разнесе се ново „ура“, но тоя път гласовете проечаха твърдо, заканително. К. Петканов. И струва ти се, че ей-сега някъде зад белите покриви ще проечат ударите на камбани. Йовков. 2. Като еча, разнасям се нашироко. Гърмежът проеча из долината.
|