протàкам, -аш, несв.; протòча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Протягам, простирам надлъж. Само българският бряг, изринат и хълмист, протакаше своята черна линия далеко на изток. Вазов. 2. Бавя, забавям или отлагам постоянно извършването на нещо. Когато нагласяваше китарата и затягаше кордите, той нарочно протакаше тая работа повече, отколкото беше нужно. Йовков. Ще се жените ли?... — Трябва — каза тя. — И не протакайте. А. Гуляшки. 3. Проточено, бавно казвам или пея нещо. Поп Матей започна да протака „От Иоанна...“ и иди дочаквай край! П. П. Славейков. протакам се, проточа се страд.
|