прèлест, -ттà, мн. -и, ж. Красота, хубост. Денят с нова прелест се пробуди. К. Христов. Пак пролет с дивни прелести светлее. Величков. По лицето ѝ бе угаснала оная постоянна мекота, която приличаше на едва зараждаща се усмивка и придаваше на това красиво лице особена прелест. Дим. Талев. || Само ед. Омайност, привлекателност, обаяние. Възпоминанията за минали страдания, за претеглени нещастия, имат някаква особена прелест. Вазов.
|