проря̀звам, -аш, несв.; прорèжа, -еш, мин. св. проря̀зах, св., прех. 1. С рязане правя дупка, отвор на нещо. Дърводелецът проряза вратата за брава. || Обр. Дълбоко в душата му го проряза болка. А. Страшимиров. В следващия миг той насочи бързо, уплашено погледа си към старата Глаушица и срещна очите ѝ, които го прорязаха със своя студен, остър блясък. Дим. Талев. 2. Врязвам се в нещо и го пресичам от единия до другия край. Двете бразди, що прорязваха челото му, бяха израз на сериозна и смела мисъл. Влайков. Пътищата, които излизат от чифлика, прорязват житата и изглеждат като дълбоки улици измежду тях. Йовков. 3. Прен. За звук, писък или светлина, лъч — рязко пресичам, пронизвам. Тъмнееше хоризонтът, прорязваха го все по-често светкавици, чуваха се тътнежи. Дим. Талев. Остър писък проряза нощта. прорязвам се, прорежа се страд.
|