престòлен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Прил. от престол1 и от престол2. И само тесният олтар къде е бил / съзира се сега и камъкът престолен, / таме претърколен по склонът нанадолен. П. П. Славейков. Страшни гласове се чуха / из престолната палата. Вазов. □ Престолен град — столица. От Търново съм, от престолния български град и от болярски род. Ст. Загорчинов.
|