престѝлка ж. 1. Част от народната женска носия — плат, обикн. с правоъгълна форма, който се препасва отпред върху ризата или сукмана. Беше в тежка, везана селска руба — дълга кошуля от дебело домашно платно, с широки ръкави, върху нея клашник, препасан с дълъг черен пояс, и отпред — с шарена вълнена престилка. Дим. Талев. Сирота Рада, сираче, / по бяла риза ленена, / с пряка престилка загорска. Нар. пес. 2. Работна дреха, която се слага над другите дрехи, за да предпазва от замърсяване при работа. Майка му препаса престилка и почна да мие съдините. Ем. Коралов. Той е препасан с кожена престилка и в запретнатите си ръце носи някакви железа. Йовков. Още по-нататък обущарите и кроячите, препасали работни престилки, търсеха равно място за сгъваемите си маси. А. Гуляшки. Сатенена престилка. Ученическа престилка.
|