пресѝпвам1, -аш, несв.; пресѝпна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За глас — ставам дрезгав, глух. Лицето му посиня и подпухна като на недоспал човек. Гласът му пресипна. Елин Пелин. Постоянният студ мъчеше най-много Евстати. Давеше го кашлица, гласът му пресипна. А. Гуляшки. 2. Гласът ми става дрезгав, глух; преграквам. Велика изтръпна от дрезгавия му глас. По-рано той не приказваше така. Или е простинал или е пресипнал от умора. К. Петканов. Сръбни още, да си прочистиш гърлото — усмихнато рече Митко. — Пресипнал си от много приказки. М. Марчевски. Бяха слезли οт Балкана цигани и бяха разпънали катуни под селото край реката... Кучетата бяха пресипнали да лаят по тях. И. Волен.
пресѝпвам2, -аш, несв.; пресѝпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Сипвам от един съд в друг. Четиримата (мъже) внимателно преспиваха пълните чували в празните. П. Спасов. пресипвам се, пресипя се страд.
|